„Седмият печат“ (1957) на шведския режисьор Ингмар Бергман е един от най-важните филми в историята на европейското кино. Образът на рицаря, който играе шах със Смъртта на брега на морето, е станал символ на киното като изкуство, което задава най-големите въпроси.
Режисьорът
Ингмар Бергман (1918–2007) е един от най-великите режисьори на ХХ век. Той е син на пастор и въпросите за вярата, смъртта, любовта и самотата преминават през цялото му творчество. Сред най-известните му филми са „Дивите ягоди“, „Персона“, „Шепоти и викове“ и „Фани и Александър“.
Историята
Средновековна Швеция, опустошена от чумата. Рицарят Антониус Блок (Макс фон Сюдов) се връща от кръстоносните походи заедно с оръженосеца си Йонс. На брега на морето го очаква Смъртта, облечена в черно. Рицарят я предизвиква на партия шах: докато играят, той ще живее. Използва отсрочката, за да търси отговор на въпроса дали Бог съществува и дали животът има смисъл. По пътя среща пътуващи актьори, Йоф, жена му Миа и малкото им дете, чието простодушно щастие му дава миг на покой. Рицарят успява да отвлече вниманието на Смъртта, за да спаси семейството на актьорите.
Танцът на смъртта
Филмът завършва с един от най-прочутите кадри в историята на киното: на хоризонта Смъртта води рицаря и спътниците му в танц, хванати за ръце. Йоф вижда видението и го разказва на жена си. Сцената е вдъхновена от средновековните фрески с мотива за танца на смъртта, които Бергман е виждал като дете в църквите.
Заглавието
Заглавието идва от Откровението на Йоан, където след снемането на седмия печат настава мълчание на небето. Мълчанието на Бога е централната тема на филма. „Седмият печат“ печели Специалната награда на журито в Кан и прави Бергман известен в целия свят.
Снимка: Joost Evers / Anefo / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0
