„Иконостасът“ (1969) на Христо Христов и Тодор Динов е една от класиките на българското кино. Създаден по мотиви от романа „Железният светилник“ и с елементи от „Преспанските камбани“ на Димитър Талев, той разказва историята на един художник, който влага душата си в творбата, и на един народ, който се бори за своето духовно пробуждане.
Създателите
Сценарият и режисурата са на Христо Христов, един от водещите български режисьори, и на Тодор Динов, известен аниматор и основоположник на българската анимация. Операторът Атанас Тасев създава изящни черно-бели кадри, наподобяващи стари гравюри, а музиката е на джаз пианиста Милчо Левиев.
Историята
В центъра на филма е резбарят Рафе Клинче, който получава поръчка да изработи иконостаса на новата българска църква в Преспа. Това е време на борбата за независима българска църква срещу гръцката патриаршия. Работата върху иконостаса се превръща за Рафе в дело на живота му, в което той влага своя талант, вярата и болката си. Около него се разиграват драмите на хората от града, познати от романа на Талев.
Стилът
„Иконостасът“ се отличава с изключителна визуална красота. Всеки кадър е изграден като картина, а резбата, иконите и църковното изкуство са не просто фон, а част от смисъла. Филмът е размисъл за мястото на твореца, за изкуството като служение и за връзката между личната съдба и съдбата на народа.
Защо да го гледаме
Филмът е чудесно допълнение към четенето на „Железният светилник“. Той показва Възраждането не с патос, а с дълбочина и поезия. „Иконостасът“ остава един от най-изтънчените български филми и доказателство за високото ниво на българското кино в края на 60-те години.
Снимка: Неизвестен / Wikimedia Commons, CC0
