„Сладък живот“ (La dolce vita, 1960) на Федерико Фелини е един от най-известните филми в историята на европейското кино. Сцената, в която Анита Екберг влиза във фонтана „Ди Треви“ в Рим посред нощ, е една от най-разпознаваемите в киното, а самото заглавие е станало израз за бляскав и празен живот.
Режисьорът
Федерико Фелини (1920–1993) е един от най-великите режисьори на ХХ век. След неореалистичните си филми като „Пътят“ и „Нощите на Кабирия“, със „Сладък живот“ той поема по нов път, към личното, фантазното и символичното кино, което ще достигне връх в „8½“. Фелини печели пет награди „Оскар“, включително почетен за цялостно творчество.
Историята
Марчело Рубини (Марчело Мастрояни) е журналист в Рим, който пише светски клюки. Филмът проследява около седмица от живота му в поредица от епизоди: срещи с аристократи, кинозвезди, интелектуалци, нощни купони, мнимо чудо, любовни връзки. Марчело мечтае да стане истински писател, но се оставя да бъде увлечен от празния блясък на „сладкия живот“. Приятелят му Щайнер, интелектуалец с привидно идеален живот, извършва трагичен акт, който разтърсва Марчело. Накрая, на плажа, той вижда младо момиче, което му вика нещо, но не може да го чуе.
Наградите и скандалът
Филмът печели „Златна палма“ в Кан през 1960 г. и „Оскар“ за костюми. Същевременно предизвиква скандал в Италия: Ватиканът и консервативните среди го обвиняват в неморалност. Именно от този филм идва думата „папараци“: така се казва фотографът Папарацо, който следва Марчело навсякъде.
Наследството
„Сладък живот“ е портрет на Рим и на модерното общество, изгубено между разкоша и празнотата, между вярата и цинизма. Повече от шестдесет години по-късно той изглежда като пророчество за културата на знаменитостите.
Снимка: Walter Albertin, World Telegram staff photographer / Wikimedia Commons, Public domain
