„Казабланка“ (1942) е един от най-обичаните филми на всички времена. Любовна история на фона на Втората световна война, с Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман, тя дава на киното някои от най-известните му реплики и песни.
Историята
Краят на 1941 г. Мароко е под контрола на френския режим във Виши, а Казабланка е спирка за хиляди бежанци, които се опитват да стигнат до Америка. Рик Блейн, циничен американец, държи луксозно нощно заведение, „Кафенето на Рик“. Една вечер там влиза Илза Лунд, жената, която го е изоставила в Париж без обяснение. С нея е съпругът ѝ Виктор Ласло, водач на чешката съпротива, преследван от нацистите. Рик разполага с две пропуски, които могат да спасят Ласло. Трябва да избере между личното си щастие и нещо по-голямо от него.
Филмът, който никой не очакваше
„Казабланка“ е заснет по непоставяната пиеса „Всички отиват при Рик“ на Мъри Бърнет и Джоан Алисън. Режисьор е Майкъл Къртис. Сценарият е пренаписван по време на снимките, а актьорите често не знаят как ще завърши историята. Премиерата в Ню Йорк през ноември 1942 г. съвпада с десанта на съюзниците в Северна Африка и превземането на Казабланка, което прави филма изключително актуален.
Наградите
Филмът печели три награди „Оскар“: за най-добър филм, режисура и адаптиран сценарий. С годините славата му само расте и днес той редовно се нарежда сред най-добрите филми, заснемани някога.
Песента и репликите
Песента „As Time Goes By“, изпълнена от пианиста Сам (Дули Уилсън), се превръща в химн на изгубената любов. Репликата „Here’s looking at you, kid“ и финалното „Луи, мисля, че това е началото на едно прекрасно приятелство“ са сред най-цитираните в историята на киното. Прочутото „Изсвири го пак, Сам“ всъщност никога не се казва точно така във филма.
Защо се гледа и днес
„Казабланка“ е за жертвата в името на нещо по-голямо от любовта. Тя е едновременно романтична и горчива, забавна и тъжна. Затова, повече от осемдесет години след премиерата, продължава да събира зрители.
Снимка: Warner Bros. Pictures / Wikimedia Commons, Public domain
