„Кръстникът“ (The Godfather, 1972) редовно се нарежда сред най-добрите филми, заснемани някога. Сагата за мафиотската фамилия Корлеоне на Франсис Форд Копола е едновременно гангстерски филм, семейна драма и история за Америка.
Романът на Марио Пузо
Филмът е по едноименния роман на Марио Пузо (1969), който се превръща в бестселър. Студиото „Парамаунт“ поверява екранизацията на младия Копола, който по това време няма голям успех. Снимките са съпроводени от спорове: студиото не иска нито Марлон Брандо, смятан за труден актьор, нито почти непознатия Ал Пачино. Копола настоява и за двамата.
Дон Вито и Майкъл
Брандо играе дон Вито Корлеоне, остарелия глава на фамилията, с дрезгав глас и тиха власт. Пачино е най-малкият му син Майкъл, герой от войната, който не иска да има нищо общо със семейния бизнес. Истинският сюжет на филма е превръщането на Майкъл в новия дон. Тази трансформация, изиграна почти без думи, е едно от най-силните актьорски постижения в историята на киното.
Наградите
„Кръстникът“ печели „Оскар“ за най-добър филм, за главна мъжка роля (Брандо) и за адаптиран сценарий. Брандо отказва наградата в знак на протест срещу отношението на Холивуд към коренното население на Америка. Продължението, „Кръстникът II“ (1974), също печели „Оскар“ за най-добър филм, рядък случай в историята. Третата част излиза през 1990 г.
Наследството
Музиката на Нино Рота, тъмните кадри на оператора Гордън Уилис и репликата за предложението, от което не може да се откаже, са станали част от поп културата. „Кръстникът“ показва, че жанровото кино може да бъде голямо изкуство. Филмът е за властта, семейството и цената на успеха и точно затова не остарява.
Снимка: NBC / Wikimedia Commons, Public domain
