През 2001 г. рецензия в Култ.бг питаше „Изкуствен или истински е интелектът на Спилбърг?“. Днес, когато изкуственият интелект е част от ежедневието, филмът „Изкуствен интелект“ (A.I. Artificial Intelligence) изглежда по-пророчески, отколкото изглеждаше тогава.
Проектът на Кубрик
Идеята идва от Стенли Кубрик. В началото на 80-те години той купува правата върху разказа на Брайън Олдис „Супериграчките издържат цяло лято“ (1969), за робот дете, което не разбира защо майка му не го обича. Кубрик работи върху проекта близо двадесет години, но смята, че технологиите не позволяват да го заснеме. Той го предлага на Стивън Спилбърг. След смъртта на Кубрик през 1999 г. Спилбърг го довършва.
Робот, който обича
В бъдеще, в което климатичните промени са наводнили крайбрежните градове, едно семейство осиновява Дейвид, робот дете, програмиран да обича безусловно. Изигран е от Хейли Джоел Осмънт. Когато родителите се сдобиват със свое дете, Дейвид е изоставен в гората. Като Пинокио, той тръгва да търси Синята фея, за да стане „истинско момче“ и да спечели обичта на майка си. По пътя го придружава роботът Жиголо Джо (Джуд Лоу).
Двама режисьори в един филм
Филмът е странна смесица от студената, безмилостна визия на Кубрик и сантименталността на Спилбърг. Тази двойственост разделя критиката при премиерата. Някои намират финала за прекалено сладникав, други смятат, че той всъщност е най-мрачната част на филма. С годините оценките се променят и днес „Изкуствен интелект“ често се нарежда сред най-недооценените творби на Спилбърг.
Въпросите, които станаха реални
Може ли машина да обича? Имаме ли отговорност към същество, което сме създали да ни обича? Какво ни прави хора? През 2001 г. тези въпроси звучаха като чиста фантастика. Днес, когато разговаряме с чатботове и се привързваме към дигитални асистенти, те вече са част от ежедневни разговори. Затова филмът си заслужава да бъде гледан отново.
Снимка: Gage Skidmore / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0
