„Челюсти“ на Стивън Спилбърг е филмът, който накара милиони хора да се страхуват да влязат в морето. Той е и повратна точка в историята на киното: с него се ражда летният блокбъстър.
Романът и екипът
Филмът е създаден по едноименния роман на Питър Бенчли от 1974 г. Режисьор е младият Стивън Спилбърг, тогава на 27 години. Главните роли изпълняват Рой Шайдър като полицейския началник Мартин Броуди, Ричард Драйфус като морския биолог Хупър и Робърт Шоу като стария ловец на акули Куинт.
Сюжетът
В курортното градче Амити в Нова Англия огромна бяла акула напада къпещите се. Началникът на полицията Броуди иска да затвори плажовете, но кметът отказва, защото се задава празничният сезон и туристите носят парите. Нападенията продължават. Накрая Броуди, Хупър и Куинт излизат в открито море с малка лодка, за да убият акулата.
Акулата, която не работеше
Снимките край остров Мартас Винярд са истински кошмар. „Челюсти“ е първият голям филм, заснет в открития океан, и надхвърля и бюджета, и графика. Механичните акули непрекъснато се повреждат. Спилбърг е принуден да показва чудовището много рядко и да внушава присъствието му. Резултатът е по-страшен, отколкото ако акулата беше постоянно в кадър. Този подход често се сравнява с майсторството на Хичкок.
Музиката
Джон Уилямс пише една от най-разпознаваемите теми в историята на киното: две ноти, които се повтарят все по-бързо. Тя е сигналът, че акулата идва. Уилямс получава „Оскар“ за музиката, а филмът печели награди и за монтаж и звук.
Раждането на блокбъстъра
„Юнивърсъл“ пуска филма едновременно в стотици кина, придружен от мащабна телевизионна реклама. Това е нещо ново за времето. „Челюсти“ става най-касовият филм в историята, докато две години по-късно не го изпреварват „Междузвездни войни“. Моделът на лятна премиера, огромна реклама и широко разпространение се използва от Холивуд и до днес.
Защо да го гледаме
Половин век по-късно „Челюсти“ все още държи в напрежение. Той е и отличен пример как ограниченията могат да доведат до по-добро кино.
Снимка: Roger Kastel / Wikimedia Commons, Public domain
