Фредерик Шопен е най-известният полски композитор и един от най-обичаните творци на Романтизма. Почти всичко, което пише, е за пиано, и никой преди и след него не кара инструмента да „пее“ така.
Детето чудо
Шопен е роден през 1810 г. в Желязова Воля край Варшава, в семейството на французин и полякиня. Като Моцарт, той е дете чудо: още като малък свири и композира, а на седем години вече публикува първата си полонеза. Учи в Консерваторията във Варшава.
Париж
През 1830 г. Шопен напуска Полша. Скоро след това във Варшава избухва въстание срещу руското владичество, което е потушено. Композиторът никога повече не се връща в родината си. Установява се в Париж, където е ценен като учител по пиано и като любимец на аристократичните салони. Рядко изнася големи публични концерти, защото предпочита интимната атмосфера.
Жорж Санд
Близо десет години Шопен живее с френската писателка Жорж Санд. Зимата, която прекарват заедно на остров Майорка, е тежка за здравето му, но там завършва своите 24 прелюдии. Годините с Жорж Санд, най-вече летата в имението ѝ Ноан, са най-плодотворният му период.
Музиката
Шопен превръща танците от полската народна музика, мазурката и полонезата, в изкуство от най-висок ранг. Той създава жанра на инструменталната балада и издига ноктюрното. Най-известни са неговите:
- Ноктюрни, сред които Ноктюрно в ми бемол мажор, оп. 9 № 2
- Етюди, включително т.нар. „Революционен етюд“
- Полонези, сред които „Героичната“ в ла бемол мажор
- Валсове, като „Минутният валс“
- Четири балади и Соната № 2 с прочутия погребален марш
- Два концерта за пиано и оркестър
Краят и наследството
Шопен боледува през по-голямата част от живота си. Умира в Париж през октомври 1849 г., едва на 39 години. Погребан е в парижкото гробище „Пер Лашез“, а сърцето му по негово желание е пренесено във Варшава и се пази в църквата „Свети кръст“. От 1927 г. във Варшава се провежда Международният конкурс за пианисти „Фредерик Шопен“, един от най-престижните в света.
Снимка: Louis-Auguste Bisson / Wikimedia Commons, Public domain
