Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен е едно от най-великите произведения в историята на музиката. Нейният финал, „Одата на радостта“ по стихове на Фридрих Шилер, е химн на Европейския съюз и звучи по целия свят при празници, падане на стени и мигове на надежда.
Композиторът
Лудвиг ван Бетовен (1770–1827) е роден в Бон и живее във Виена. Той е мостът между класицизма на Хайдн и Моцарт и романтизма. Още млад започва да губи слуха си и в последните години от живота си е напълно глух. Въпреки това създава някои от най-великите си творби, сред които и Деветата симфония.
Премиерата
Симфонията е изпълнена за първи път на 7 май 1824 г. във Виена. Бетовен стои на сцената до диригента, но не чува нито оркестъра, нито публиката. Разказва се, че когато музиката свършва, една от певиците го обръща към залата, за да види бурните аплодисменти, които не може да чуе.
Новото в симфонията
За първи път в историята на симфоничния жанр голям композитор въвежда човешки гласове: в последната част се включват солисти и хор. След три инструментални части, пълни с драма, енергия и лирика, финалът започва с кратки цитати от тях, които сякаш биват отхвърлени, докато не прозвучи простата и светла мелодия на „Одата на радостта“. Тя расте, преминава през вариации и се разпалва в ликуващ химн.
Посланието
Думите на Шилер възпяват радостта и братството между хората: „Всички хора стават братя“. През 1972 г. мелодията е приета за химн на Съвета на Европа, а по-късно и на Европейския съюз. На Коледа 1989 г., след падането на Берлинската стена, Ленард Бърнстейн дирижира Деветата в Берлин, като заменя думата „радост“ със „свобода“.
Как да я слушаме
Деветата симфония продължава около час. Най-добре е да я чуете цялата, на живо или в добър запис, за да усетите пътя от мрака към светлината, който Бетовен е вложил в нея.
Снимка: Joseph Karl Stieler / Wikimedia Commons, Public domain
