„Годишните времена“ на Антонио Вивалди е едно от най-популярните произведения на класическата музика. Мелодиите на „Пролет“ и „Лято“ звучат в реклами, филми, телефонни централи и сватби. Но зад тази популярност стои новаторска творба, която рисува природата със звуци.
Композиторът
Антонио Вивалди (1678–1741) е венециански композитор и цигулар. Ръкоположен е за свещеник и заради червената си коса е наричан „Червения свещеник“. Десетилетия наред работи в Ospedale della Pietà, приют за момичета във Венеция, чийто оркестър е прочут в цяла Европа. Вивалди пише стотици концерти, опери и църковна музика. След смъртта му музиката му е забравена за почти два века и е преоткрита едва през ХХ век.
Четирите концерта
„Годишните времена“ са четири концерта за цигулка и струнен оркестър, публикувани през 1725 г. в Амстердам в сборника „Спорът между хармонията и въображението“. Всеки концерт е посветен на един сезон и има три части: бърза, бавна и бърза.
Музика, която разказва
Вивалди придружава концертите със сонети, вероятно написани от самия него, които описват какво „разказва“ музиката. В „Пролет“ пеят птици, ромолят ручеи и се извива буря, в „Лято“ има жега, кукувица и гръмотевици, в „Есен“ селяните празнуват гроздобер и ловци преследват дивеч, а в „Зима“ зъбите тракат от студ и хората се пързалят по леда. Това е един от най-ранните и най-блестящи примери за програмна музика.
Как да слушаме
Най-добре е да слушате „Годишните времена“, като четете сонетите: тогава всяка трела и всяка пауза придобиват смисъл. Има стотици записи, от строги барокови интерпретации на старинни инструменти до модерни преработки. Всеки може да открие своя Вивалди.
Снимка: François Morellon la Cave / Wikimedia Commons, Public domain
