„Лебедово езеро“ на Пьотр Илич Чайковски е най-известният и най-често поставяният балет в света. Историята за принцесата, превърната в лебед, и за принца, който трябва да я спаси с любовта си, е символ на класическия балет.
Композиторът
Пьотр Илич Чайковски (1840–1893) е най-известният руски композитор. Автор е на шест симфонии, опери като „Евгений Онегин“, концерти и три балета: „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“. Неговата музика е мелодична, емоционална и драматична.
Неуспехът и триумфът
„Лебедово езеро“ е първият балет на Чайковски. Премиерата е в Болшой театър в Москва през 1877 г. и не е особено успешна: хореографията е слаба, а музиката изглежда твърде сложна за балет. Истинският триумф идва след смъртта на композитора, през 1895 г., когато хореографите Мариус Петипа и Лев Иванов създават нова постановка в Мариинския театър в Санкт Петербург. Именно тяхната версия лежи в основата на повечето постановки днес.
Историята
На пълнолетието си принц Зигфрид трябва да си избере съпруга. По време на лов той стига до езеро, където вижда как лебед се превръща в красива девойка, принцеса Одета. Злият магьосник Ротбарт я е омагьосал и тя може да бъде човек само нощем. Магията може да бъде развалена само от вечна любов. На бала в двореца Ротбарт довежда дъщеря си Одилия, двойник на Одета, облечен в черно. Зигфрид, заблуден, ѝ се врича във вярност. Финалът, в зависимост от постановката, е трагичен или щастлив.
Белият и черният лебед
Едно от най-големите предизвикателства за всяка балерина е, че ролите на Одета и Одилия се изпълняват от една и съща танцьорка. Нежният бял лебед и коварният черен лебед изискват съвсем различен характер и техника. Прочутите 32 фуетета на Одилия в третото действие са изпитание за всяка прима. „Танцът на малките лебеди“ е сред най-разпознаваемите сцени в балета.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
