Емилиян Станев е автор на „Крадецът на праскови“, една от най-обичаните български повести, но творчеството му е много по-широко. Той пише за природата и животните, за съвременния човек и за средновековна България и във всяка от тези теми оставя класически текстове.
Живот
Истинското му име е Никола Стоянов Станев. Роден е на 28 февруари 1907 г. във Велико Търново. Детството му минава в Търново и Елена. Баща му го води на лов из горите и тази ранна близост с природата по-късно пронизва цялото му творчество. Станев учи известно време живопис, а после финанси. Дълго работи като чиновник в Софийската община, а след 1944 г. е управител на ловно стопанство. Умира на 15 март 1979 г. и е погребан във Велико Търново.
Разказите за природата
Първата му книга, „Примамливи блясъци“, излиза през 1938 г. Със сборника „Сами“ (1940) започва поредицата творби за природата и животните, продължена от „Вълчи нощи“ (1943) и „Дива птица“ (1946). Станев описва горските обитатели без сантименталност, с точност на ловец и с уважение към суровия закон на природата. Много от неговите детски книги, като „Лакомото мече“ и „Чернишка“, се четат и до днес.
„Крадецът на праскови“
Повестта излиза през 1948 г. Действието се развива във Велико Търново през Първата световна война. Това е история за забранената любов между Елисавета, съпругата на коменданта на лагера за военнопленници, и сръбския пленник Иво Обретенович. Кратка и поетична, тя е сред най-силните любовни истории в българската литература и е филмирана през 1964 г.
„Иван Кондарев“
Над романа „Иван Кондарев“ Станев работи около четиринадесет години след 1950 г. Действието обхваща времето около Септемврийското въстание от 1923 г. Това е голяма панорама на българското общество след Първата световна война.
Историческите романи
В последните си години Станев се обръща към средновековна България. Той пише „Легенда за Сибин, преславския княз“ (1968), „Антихрист“ (1970), „Търновската царица“ (1974) и „Тихик и Назарий“ (1977). В тях го вълнуват въпросите за вярата, властта и злото, а езикът му става стилизиран и наситен с духа на епохата.
Какво да запомним
- Станев е майстор на анималистичния разказ.
- „Крадецът на праскови“ съчетава любовта и войната в една от най-чистите български повести.
- Историческите му романи са сред върховете на българската философска проза.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
