Йордан Радичков е един от най-оригиналните български писатели на ХХ век. Неговите разкази, романи и пиеси превръщат делника на северозападното българско село в свят на чудеса, абсурд и поезия. Затова го сравняват с най-големите представители на магическия реализъм.
Калиманица
Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в село Калиманица, край Берковица. Родният край, с неговите хора, животни, легенди и особена реч, се превръща в основа на цялото му творчество. След гимназията в Берковица работи като журналист и редактор във вестници и в българската кинематография.
„Свирепо настроение“ и „Барутен буквар“
Първата му книга излиза през 1959 г. Истинския си глас Радичков намира през 60-те години. Сборникът „Свирепо настроение“ (1965) изненадва читателите с асоциациите, хумора и фантастичното виждане на света. Следват „Неосветените дворове“, „Ние, врабчетата“ (1968), книга, обичана от деца и възрастни, и „Барутен буквар“ (1969), в който героите преминават от разказ в разказ и създават цял свят. По-късно излизат романите „Всички и никой“, „Прашка“ и „Ноев ковчег“ (1988).
Театърът
Радичков е и голям драматург. Пиесите му „Суматоха“ (1967), „Януари“ (1974), „Лазарица“ (1979) и „Опит за летене“ (1979) са поставяни не само в България, но и в Австрия, Германия, Полша, Русия, САЩ, Скандинавия и много други страни. В тях реалното и фантастичното се смесват по неповторим начин.
Стилът
Героите на Радичков говорят с животни, летят, срещат духове и чудеса, но всичко това е разказано с простотата на селски разказвач. Зад хумора и абсурда стоят дълбоки въпроси за човека, природата и времето. Радичков е писател, който кара читателя да погледне към най-обикновените неща като към чудо.
Признанието
Книгите му са преведени на десетки езици, а името му неведнъж е споменавано сред кандидатите за Нобеловата награда. Умира на 21 януари 2004 г. в София. Паметници и културни центрове в Берковица и София пазят паметта му.
Снимка: Ttaanya / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0
