Елисавета Багряна е най-известната българска поетеса и една от най-ярките фигури в българската литература на ХХ век. Нейните стихове за свободата, пътя, морето и любовта внасят в българската поезия нов, смел и независим женски глас.
Животът
Елисавета Любомирова Белчева е родена на 29 април 1893 г. в София. Като ученичка живее известно време във Велико Търново, където пише първите си стихове. След гимназията е учителка в село, а после следва славянска филология в Софийския университет. Там се запознава с поети и писатели като Дебелянов и Йовков. Първите ѝ стихотворения излизат през 1915 г.
„Вечната и святата“
Първата стихосбирка на Багряна, „Вечната и святата“, излиза през 1927 г. и веднага я утвърждава като голяма поетеса. Следват „Звезда на моряка“ (1932) и „Сърце човешко“ (1936). Стиховете ѝ са изпълнени с порив към простора, към пътуванията, към морето и далечните хоризонти, с бунт срещу затвореността и еднообразието. Стихотворения като „Потомка“ изразяват копнежа на жената да бъде свободна, да обича и да живее по своя воля.
Любовта
Голяма любов в живота на Багряна е литературният историк Боян Пенев, който умира през 1927 г. Любовта и загубата оставят дълбока следа в поезията ѝ. Тя е омъжена за офицера Иван Шапкарев, с когото имат син, Любомир.
Признанието
Багряна пише и книги за деца и превежда. Стиховете ѝ са преведени на повече от двадесет езика. Тя живее дълго и умира на 23 март 1991 г. в София, на почти 98 години, като остава една от най-обичаните български поетеси.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
