„Вишнева градина“ е последната пиеса на Антон Чехов и една от най-поставяните пиеси в света. Историята на един аристократичен род, който губи имението си и прочутата вишнева градина, е тъжна и смешна едновременно, като самия живот.
Пиесата
Чехов пише „Вишнева градина“ вече тежко болен от туберкулоза. Премиерата е в Московския художествен театър на 17 януари 1904 г., в деня на рождения ден на автора, под режисурата на Константин Станиславски. Няколко месеца по-късно Чехов умира. Той настоява, че пиесата е комедия, а Станиславски я поставя като драма. Спорът за нейния жанр продължава и днес.
Резюме
Любов Андреевна Раневская се връща от Париж в родното си имение с прочутата вишнева градина. Имението е затънало в дългове и ще бъде продадено на търг. Лопахин, богат търговец, син на бивш крепостен в имението, предлага решение: градината да бъде изсечена, а земята да бъде разделена на парцели за вили. Но Раневская и брат ѝ Гаев не могат да приемат идеята да унищожат градината, свързана с детството и спомените им. Те не правят нищо. На търга имението купува самият Лопахин. В последното действие семейството напуска къщата, чува се звукът на брадвите, които секат вишните, а старият слуга Фирс е забравен в заключената къща.
Героите
Раневская е чаровна, щедра и безпомощна пред действителността. Гаев произнася речи пред гардероба. Лопахин е новият човек, делови и практичен, който купува имението, където баща му е бил крепостен. Вечният студент Трофимов и младата Аня вярват в бъдещето. Фирс е последният свидетел на старото време.
Темите
Пиесата е за края на една епоха и за хората, които не могат да се приспособят към промените. Вишневата градина е символ на красотата, на миналото, на всичко, което губим. Чехов не съди героите си: той ги гледа с ирония и нежност. Затова пиесата е актуална навсякъде, където старото отстъпва пред новото.
Снимка: Osip Braz / Wikimedia Commons, Public domain
