Христо Смирненски е един от най-обичаните български поети. Той живее едва 24 години, но за това кратко време създава стихове, които и днес вълнуват с нежността, болката и вярата си в по-добрия свят. Същевременно той е и един от най-талантливите хумористи на своето време.
Кукуш
Христо Димитров Измирлиев е роден на 30 септември 1898 г. (17 септември по стар стил) в Кукуш, в Македония, тогава в Османската империя. Семейството му участва в борбите на македонските българи за църква, училище и свобода. Още като дете Христо пише стихове. През 1913 г., след като Кукуш е опожарен по време на Междусъюзническата война, семейството се преселва като бежанци в София.
София и хуморът
В София младежът учи в гимназия, а после постъпва във Военното училище, което напуска след края на Първата световна война. Започва да пише за хумористични вестници и списания под различни псевдоними. Смирненски е остроумен и неуморен: пише фейлетони, пародии, хумористични стихове, които осмиват политиците, спекулантите и абсурдите на следвоенния живот.
Поетът на бедните
Постепенно в стиховете му навлиза друг тон. Смирненски вижда мизерията на следвоенна София, децата продавачи на вестници, бедните работници, нещастните жени от улицата. Той пише за тях с огромна нежност и вяра в по-справедливото бъдеще. Така се раждат „Братчетата на Гаврош“, „Цветарка“, „Зимни вечери“, „Юноша“, „Уличната жена“ и прозата „Приказка за стълбата“. Единствената му книга, издадена приживе, е стихосбирката „Да бъде ден!“ (1922).
Болестта и смъртта
Смирненски живее в бедност и работи неуморно. Боледува от туберкулоза, която се влошава бързо. Умира на 18 юни 1923 г. в София, на 24 години. Гробът му е в Централните софийски гробища, а къщата музей в София пази спомена за него.
Наследството
Смирненски е поет на контрастите: на светлината и мрака, на нежността и гнева, на хумора и сълзите. Неговите стихове за децата на мизерията и за мечтата по свят без неправди звучат актуално и днес, когато неравенството не е изчезнало.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
