„Майце си“ е едно от първите стихотворения на Христо Ботев, публикувано през 1867 г., и едно от най-личните му творби. То е обръщение към майката от млад човек, откъснат от дома, самотен и измъчен в чуждата земя.
Стихотворението започва с горчивия въпрос „Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела“. Лирическият герой се чувства като скитник, преследван от злочестина, неразбран от хората около себе си. Единствената утеха е мисълта за майката и за родния край. В „Майце си“ се чува болката на емиграцията и самотата, която Ботев преживява в Русия и Румъния, но и тихата нежност, която стои зад суровия му образ. Стихотворението е ключ към разбирането на по-късното „На прощаване в 1868 г.“.
„Майце си“
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам –
мечти и мисли – от що страдая.
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах – що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!
Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана…
Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!
Текстът е обществено достояние. Източник: Уикиизточник.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
