Волфганг Амадеус Моцарт е един от най-великите композитори в историята. Живее само 35 години, но оставя след себе си над 600 творби във всички жанрове на своето време, от симфонии и концерти до опери и църковна музика. Неговата музика звучи лека и естествена, но зад тази лекота стои несравнимо майсторство.
Детето чудо
Моцарт е роден на 27 януари 1756 г. в Залцбург. Баща му Леополд е композитор и педагог и бързо разбира, че синът му е изключителен. Волфганг композира от петгодишен, а на шест свири пред австрийската императрица. Като дете обикаля с баща си и сестра си дворовете и градовете на Европа: Виена, Париж, Лондон, Италия. Навсякъде публиката е изумена от детето, което свири със завързани очи и импровизира по поръчка.
Виена
През 1781 г. Моцарт напуска службата си при архиепископа на Залцбург и се установява във Виена като свободен музикант, нещо смело и рисковано за времето. Там се жени за Констанце Вебер и създава най-големите си творби. Той има успехи, но и сериозни финансови затруднения.
Операта
Моцарт е гений на операта. „Отвличане от сарая“, „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“, „Така правят всички“ и „Вълшебната флейта“ се играят по сцените на света и днес. В тях музиката разкрива характера и чувствата на героите с дълбочина, която никой преди него не е постигал.
Инструменталната музика
Моцарт пише 41 симфонии, 27 концерта за пиано, концерти за цигулка и за духови инструменти, сонати и камерна музика. „Малка нощна музика“, Симфония № 40, „Турският марш“ от Сонатата за пиано № 11 са сред най-разпознаваемите мелодии в света.
Реквиемът и легендата
Моцарт умира на 5 декември 1791 г. във Виена, преди да довърши своя Реквием. Легендата за съперничеството му с Антонио Салиери, популяризирана от пиесата и филма „Амадеус“ (1984) на Милош Форман, няма исторически основания, но е помогнала на милиони хора да открият музиката му. Защото най-важното за Моцарт остава самата музика: светла, дълбока и безкрайно човешка.
Снимка: Joseph Lange / Wikimedia Commons, Public domain