Малко художници са направили толкова много за българското изкуство, колкото Иван Мърквичка. Роден е в Чехия, но прекарва в България близо четиридесет години и остава в историята като един от основателите на съвременното ни изобразително изкуство.
От Прага до Пловдив
Ян Вацлав Мърквичка е роден през 1856 г. в Бохемия. Учи в Прага и в Мюнхенската академия. През 1881 г. пристига в Източна Румелия и започва да преподава рисуване в Пловдивската гимназия. Младата страна има нужда от учители, художници и всякакви специалисти, и много чехи, като него, отговарят на този зов. Мърквичка остава тук и става Иван Мърквичка.
Рисувалното училище
През 1896 г. в София е основано Държавното рисувално училище, днес Националната художествена академия. Мърквичка е сред основателите му и дълги години е негов директор. Там се учат цели поколения български художници. Сред преподавателите са и други чехи, като Ярослав Вешин, както и българи като Антон Митов.
Художникът на българския бит
Мърквичка е влюбен в българския фолклор. Неговите картини показват селски празници, хора, носии и обичаи: „Ръченица“, „Задушница“, „Сватба в Момчиловци“, „Шопско хоро“. Тези платна са не само изкуство, но и ценен документ за живота на България в края на XIX век. Той рисува и портрети, исторически композиции, работи по държавни поръчки и участва в украсата на обществени сгради.
Наследството
Мърквичка се връща в Прага в началото на 20-те години и умира там през 1938 г. Но картините му остават в България и днес са сред най-разпознаваемите в Националната галерия. Като учител и директор той поставя основите на художественото образование у нас. Затова името му стои редом до тези на Николай Павлович и Захари Зограф в историята на българското изкуство.
Снимка: Ivan Mrkvička / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0
