Златю Бояджиев е художникът на Пловдив и на българското село, но преди всичко художникът с две биографии. Първата свършва през 1951 г., когато тежък инсулт парализира дясната му ръка. Втората започва, когато той се научава да рисува с лявата и създава съвсем различно, фантастично изкуство.
Първият период
Златю Бояджиев е роден през 1903 г. в Брезово, в Пловдивско. Учи в Художествената академия в София. През 30-те и 40-те години рисува пейзажи и хора от родния край: орачи, овчари, селски сцени. Картините му от това време са спокойни, класически уравновесени, с богата, земна гама. Още тогава е признат за един от най-силните живописци на своето поколение.
Лявата ръка
След инсулта през 1951 г. Бояджиев не може да рисува с дясната ръка и години наред се учи отново, с лявата. Изкуството му се променя из основи. Композициите стават многолюдни, пъстри, почти приказни. Хора, животни, къщи и дървета се преплитат в сложни, вълнуващи се пространства. Появяват се големите платна с празници, сватби и панаири, в които реалността и фантазията са неразделни.
Пловдив
Бояджиев живее в Пловдив и градът става един от главните му герои: улиците на Стария град, тепетата, празничната тълпа. Той превръща Пловдив в място от приказка. Умира през 1976 г. В Стария град днес има къща, посветена на неговото творчество.
Урокът на Бояджиев
Историята на Златю Бояджиев е история за волята. Физическото нещастие не прекъсва творчеството, а го освобождава. Много изкуствоведи смятат, че именно вторият, „левичарски“ период е най-оригиналният в неговото изкуство. Това е изкуство, което сякаш се ражда от ново начало.
Снимка: Gitanes232 / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0
