Владимир Димитров – Майстора е може би най-обичаният български художник на XX век. Картините му с жътварки, моми и ябълки, изпълнени с пламтящи цветове, са станали част от представата ни за българското. Прякорът „Майстора“, даден му от приятелите още в младостта, отдавна е станал негово второ име.
Животът
Владимир Димитров е роден през 1882 г. в село Фролош, край Кюстендил. Учи в Държавното рисувално училище в София, днес Националната художествена академия. Като военен художник участва в Балканските войни и в Първата световна война и оставя стотици рисунки от фронта. След войните се оттегля в село Шишковци, в Кюстендилско, където живее скромно, почти аскетично, сред хората, които рисува. Умира през 1960 г. в София.
Светът на Майстора
Майстора не рисува селяните като етнографски сюжет, а като почти митологични образи. Лицата са фронтални, погледите вглъбени, а около тях цветя, плодове и листа образуват орнамент, като в икона или в народно везмо. Цветовете са ярки и чисти: червено, жълто, зелено, синьо. Той създава собствен стил, в който се срещат иконописната традиция, модерното изкуство и фолклорът.
Художникът като светец
Около Майстора още приживе се създава легенда. Разказват за неговата безкористност, за картините, които подарява, за скромния му живот в селото. Той е едновременно народен и модерен, самотен и обичан. Мнозина го сравняват с Ван Гог заради интензивността на цвета и пълната отдаденост на изкуството.
Къде да видим картините му
Най-голямата колекция от творбите му е в Кюстендил, в Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“, една от най-значимите в страната. Творби на Майстора има и в Националната галерия в София. Посещението в Кюстендил е най-добрият начин да разберем защо този художник заема такова място в сърцето на българите.
Снимка: Ivano Giambattista / Wikimedia Commons, CC0
