Публикувано на 30 септември 2026

Йожен Йонеско и театърът на абсурда

Редакция Култ.бг 0 коментара
Култ.бг >> Театрален лексикон >> Йожен Йонеско и театърът на абсурда
Йожен Йонеско

„Театърът на Йонеско и публиката“ беше една от най-четените статии в театралния лексикон на Култ.бг. Тя разказваше как пиесите на френския драматург, посрещнати със скандал през 50-те години, само за две десетилетия превземат сцените по света. Йонеско и днес е един от най-поставяните автори, включително в България.

Румънецът от Париж

Йожен Йонеско е роден през 1909 г. в Слатина, Румъния, в семейство на румънец и французойка. Детството си прекарва във Франция, младостта в Румъния, където учи френска филология. През 1938 г. се установява окончателно в Париж и пише на френски. Започва да пише пиеси сравнително късно, почти случайно, докато учи английски от учебник с абсурдно банални диалози.

„Плешивата певица“

От този учебник се ражда първата му пиеса, „Плешивата певица“ (1950). Две английски семейни двойки водят разговор, съставен от празни фрази, клишета и безсмислици, докато езикът напълно се разпада. В пиесата няма никаква плешива певица. Премиерата се проваля, но постановката по-късно се играе без прекъсване десетилетия наред в малкия парижки театър „Юшет“, рекорд във френския театър.

Театърът на абсурда

Критикът Мартин Еслин нарича пиесите на Йонеско, Бекет, Адамов и Жене „театър на абсурда“. Героите му живеят в свят без смисъл, в който езикът не помага на хората да се разберат, а ги разделя. В „Столовете“ (1952) двама старци подреждат столове за невидими гости. В „Носорогът“ (1959) жителите на едно градче един по един се превръщат в носорози и само Беранже отказва. Пиесата се чете като притча за тоталитаризма и стадното мислене, които Йонеско е видял в Румъния през 30-те години.

Защо е актуален

Йонеско умира през 1994 г. в Париж като член на Френската академия. Пиесите му отдавна не шокират, но не са остарели. Празните думи, конформизмът и самотата сред тълпата са теми, които в епохата на социалните мрежи звучат още по-силно. Затова публиката продължава да се смее на Йонеско и да разпознава себе си в неговите герои.

Снимка: Gorupdebesanez / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани статии

Марта Греъм: жената, която промени езика на танца

„Марта Греъм – разкъсваща страст“ е текст, публикуван в Култ.бг през 2007 г.: спомени за…

„Пиесата за бебето“ на Едуард Олби – театър на другото

През 2006 г. „Пиесата за бебето“ на Едуард Олби в постановка на Явор Гърдев в…

Катарзисът: защо Аристотел иска да се „очистваме“ от страх и състрадание

„Защо на Аристотел му е нужно да се очистваме от страх и състрадание?“ Така беше…