„Театърът на Йонеско и публиката“ беше една от най-четените статии в театралния лексикон на Култ.бг. Тя разказваше как пиесите на френския драматург, посрещнати със скандал през 50-те години, само за две десетилетия превземат сцените по света. Йонеско и днес е един от най-поставяните автори, включително в България.
Румънецът от Париж
Йожен Йонеско е роден през 1909 г. в Слатина, Румъния, в семейство на румънец и французойка. Детството си прекарва във Франция, младостта в Румъния, където учи френска филология. През 1938 г. се установява окончателно в Париж и пише на френски. Започва да пише пиеси сравнително късно, почти случайно, докато учи английски от учебник с абсурдно банални диалози.
„Плешивата певица“
От този учебник се ражда първата му пиеса, „Плешивата певица“ (1950). Две английски семейни двойки водят разговор, съставен от празни фрази, клишета и безсмислици, докато езикът напълно се разпада. В пиесата няма никаква плешива певица. Премиерата се проваля, но постановката по-късно се играе без прекъсване десетилетия наред в малкия парижки театър „Юшет“, рекорд във френския театър.
Театърът на абсурда
Критикът Мартин Еслин нарича пиесите на Йонеско, Бекет, Адамов и Жене „театър на абсурда“. Героите му живеят в свят без смисъл, в който езикът не помага на хората да се разберат, а ги разделя. В „Столовете“ (1952) двама старци подреждат столове за невидими гости. В „Носорогът“ (1959) жителите на едно градче един по един се превръщат в носорози и само Беранже отказва. Пиесата се чете като притча за тоталитаризма и стадното мислене, които Йонеско е видял в Румъния през 30-те години.
Защо е актуален
Йонеско умира през 1994 г. в Париж като член на Френската академия. Пиесите му отдавна не шокират, но не са остарели. Празните думи, конформизмът и самотата сред тълпата са теми, които в епохата на социалните мрежи звучат още по-силно. Затова публиката продължава да се смее на Йонеско и да разпознава себе си в неговите герои.
Снимка: Gorupdebesanez / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0
