Франсиско Гоя е едновременно последният от старите майстори и първият от модерните художници. От бляскавите портрети на испанския двор до кошмарните видения на старостта, той показва целия спектър на човешкото.
Придворният художник
Гоя е роден през 1746 г. в Арагон. След дълго обучение и пътуване до Италия става художник на испанския крал. Рисува кралското семейство и аристокрацията, картони за гоблени с весели сцени от живота на Мадрид. Една от най-известните му творби от този период е „Семейството на Карлос IV“, в която мнозина виждат прикрита ирония към кралската фамилия. Към същото време принадлежат и прочутите „Голата маха“ и „Облечената маха“.
Болестта и мракът
През 1793 г. Гоя преживява тежко заболяване, чиято причина и до днес не е изяснена. Той оздравява, но остава почти глух до края на живота си. Изкуството му става по-мрачно и по-лично. Серията офорти „Капричос“ (1799) осмива суеверията, невежеството и пороците на обществото. Най-известният лист носи надписа „Сънят на разума ражда чудовища“.
Войната
През 1808 г. Наполеон окупира Испания. Гоя става свидетел на жестокостите от двете страни. В серията гравюри „Бедствията на войната“ той показва насилието без никакъв героизъм. През 1814 г. рисува „Трети май 1808“: разстрела на испански бунтовници от френски войници. Човекът в бяла риза с вдигнати ръце е един от най-силните образи в историята на изкуството и предшественик на „Герника“ на Пикасо.
„Черните картини“
В старостта си Гоя купува къща край Мадрид, наричана „Къщата на глухия“. На стените ѝ рисува т.нар. „Черни картини“, сред които е „Сатурн поглъща сина си“. Тези мрачни, почти абстрактни творби не са предназначени за публика. Днес те са в музея „Прадо“. Гоя прекарва последните си години във Франция и умира в Бордо през 1828 г.
Наследството
Гоя открива пътя към романтизма, а по-късно и към експресионизма и сюрреализма. Той е художник, който не отвръща поглед от ужаса и лудостта и затова звучи толкова съвременно.
Снимка: Francisco Goya / Wikimedia Commons, Public domain
