„Писъкът“ на норвежкия художник Едвард Мунк е един от най-разпознаваемите образи в историята на изкуството. Фигура с лице като череп, с ръце на главата, крещи на мост под кървавочервено небе. Картината се е превърнала в символ на тревогата на модерния човек.
Художникът
Едвард Мунк (1863–1944) е норвежки художник, чието детство е белязано от болести и смърт: майка му и сестра му умират от туберкулоза, когато е малък. Страхът, самотата, любовта и смъртта са основните теми в изкуството му. Той е един от предшествениците на експресионизма, изкуство, което изразява вътрешните преживявания, а не външния свят.
Историята на картината
Мунк описва преживяването, от което се ражда „Писъкът“: вървял по път край Осло по залез, небето внезапно се обагрило в кървавочервено, и той почувствал безкраен писък, който преминава през природата. Картината е създадена през 1893 г. Има няколко версии: живописни, пастелни и литографии. Най-известната, от 1893 г., е в Националната галерия в Осло.
Кражбите и рекордите
„Писъкът“ е откраднат два пъти: версията от Националната галерия през 1994 г. и версия от Музея на Мунк през 2004 г. И двете са намерени. През 2012 г. пастелна версия от 1895 г. е продадена на търг за близо 120 милиона долара, по онова време рекорд за произведение на изкуството.
Защо ни говори
Фигурата в „Писъкът“ няма пол, възраст, име. Тя е всеки от нас в момент на страх и безпомощност. Затова образът е толкова лесно разпознаваем и толкова често пародиран, от карикатури до емотикони. Повече от век по-късно той продължава да изразява нещо, за което понякога нямаме думи.
Снимка: Edvard Munch / Wikimedia Commons, Public domain
