„Момиче с перлена обица“ на Йоханес Вермеер е една от най-обичаните картини в света. Наричат я „Мона Лиза на Севера“. Момиче с жълто-син тюрбан се обръща към нас, с полуотворени устни и блестяща перла на ухото. Кое е то и защо ни гледа така? Никой не знае.
Художникът
Йоханес Вермеер (1632–1675) живее и работи в холандския град Делфт по време на Златния век на нидерландското изкуство. Той рисува бавно и оставя едва около 35 картини. Повечето показват тихи сцени в интериор: жени, които четат писма, свирят или наливат мляко, огрени от светлината на прозорец. След смъртта му Вермеер е почти забравен и е преоткрит едва през XIX век.
Картината
Картината е нарисувана около 1665 г. Тя не е портрет на конкретен човек, а така нареченото „троние“, изображение на въображаем тип или характер, често в екзотичен костюм. Фонът е тъмен, почти черен, и от него изплува лицето на момичето. Вермеер използва скъпия пигмент ултрамарин, изработван от полускъпоценния камък лазурит, за синия тюрбан. Перлата е нарисувана само с няколко мазки, но изглежда съвсем реална.
Мистерията
Самоличността на момичето остава неизвестна. Романът на Трейси Шевалие „Момиче с перлена обица“ (1999) и филмът по него със Скарлет Йохансон (2003) предлагат въображаема история за прислужница в дома на художника. Но истинската магия на картината е в погледа: едновременно невинен и знаещ, случаен и дълбок.
Къде да я видим
Картината е в музея „Мауритсхейс“ в Хага, Нидерландия. Тя е малка, около 44 на 39 сантиметра, и посетителите често се изненадват от това. Но пред нея винаги има хора, които не могат да откъснат очи от момичето.
Снимка: Johannes Vermeer / Wikimedia Commons, Public domain
