„451 градуса по Фаренхайт“ е роман за свят, в който пожарникарите не гасят пожари, а горят книги. Написан преди повече от седемдесет години, той изглежда все по-пророчески в епохата на екраните и на краткото внимание.
За книгата
Рей Бредбъри публикува романа през 1953 г. Заглавието идва от температурата, при която хартията се възпламенява: 451 градуса по Фаренхайт, около 233 градуса по Целзий. Книгата е написана във времето на маккартизма в САЩ, когато подозрителността и цензурата са част от обществения живот. През 1966 г. Франсоа Трюфо заснема едноименния филм.
Резюме
Гай Монтег е пожарникар. Неговата работа е да изгаря книги, които са забранени, и домовете на хората, които ги крият. Той изпълнява задълженията си без да се замисля, докато не среща новата си съседка, седемнадесетгодишната Кларис. Тя го пита дали е щастлив и дали някога е чел книгите, които гори.
Съпругата му Милдред прекарва дните си пред огромни телевизионни стени, а една нощ едва не умира от свръхдоза приспивателни. Монтег започва тайно да взема книги от пожарите. Той се обръща за помощ към стария професор Фейбър. Капитан Бийти, неговият началник, разбира за съмненията му и му обяснява как обществото само се е отказало от книгите, защото са го правили нещастно и объркано. Когато Милдред го предава, Монтег е принуден да изгори собствения си дом. Той убива Бийти и бяга, преследван от механичното куче. Извън града среща група скитници, които пазят книгите в паметта си: всеки от тях е наизустил по една книга. Междувременно започва война и градът е разрушен. Хората книги тръгват да го съграждат отново.
Героите
Монтег е човекът, който се събужда. Кларис е любопитството и живата връзка с природата. Милдред е празнотата на обществото, погълнато от развлечения. Бийти е умният защитник на системата, който добре познава книгите, които унищожава.
Темите
- Цензурата. Но не само наложената отгоре: в романа хората първи се отказват от книгите.
- Масовата култура. Бързите развлечения изместват мисленето и разговора.
- Паметта. Книгите оцеляват в хората, които ги помнят.
Защо да го прочетем
Бредбъри не описва далечна фантастика, а тенденции, които вече вижда около себе си. Романът ни кара да се запитаме кога за последно сме прочели нещо, което ни е накарало да мислим.
Снимка: Alan Light / Wikimedia Commons, CC BY 2.0
