„Одисея“ на Омир е една от двете велики древногръцки епически поеми и една от основите на европейската литература. Историята за дългото завръщане на Одисей у дома след Троянската война е пълна с чудовища, богове, изпитания и хитрости, а думата „одисея“ отдавна означава дълго и трудно пътуване.
Поемата
„Одисея“ се приписва на Омир и според учените е създадена около VIII век пр. Хр., след „Илиада“. Тя се състои от 24 песни и първоначално е предавана устно от певци. Макар Одисей да пътува десет години, действието обхваща само последните около 40 дни, а по-ранните приключения героят разказва сам в двора на феаките.
Резюме
След падането на Троя хитроумният цар на Итака Одисей тръгва към дома, но предизвиква гнева на бог Посейдон, като ослепява сина му, циклопа Полифем. Следват години на скитания. Одисей и хората му посещават страната на лотофагите, чийто плод кара хората да забравят родината си, магьосницата Цирцея, която превръща спътниците му в свине, царството на мъртвите, сирените, чиято песен примамва моряците към гибел, и тесния пролив между чудовищата Сцила и Харибда. Нимфата Калипсо държи Одисей седем години на своя остров. Междувременно в Итака десетки женихи ухажват съпругата му Пенелопа и разоряват двореца му, а синът му Телемах тръгва да търси вести за баща си. Накрая Одисей се връща дегизиран като просяк, разкрива се и заедно с Телемах наказва женихите.
Героите
Одисей е герой не на силата, а на ума: той е хитър, търпелив и изобретателен. Пенелопа е символ на вярността: цели години отлага избора на нов съпруг, като всяка нощ разплита тъканта, която тъче през деня. Телемах израства пред очите ни. Богинята Атина закриля Одисей, а Посейдон го преследва.
Темите
„Одисея“ е поема за копнежа по дома, за верността, за изкушенията по пътя и за човешкия ум, който може да надхитри съдбата. Тя е и първият голям разказ за пътуване в европейската литература и вдъхновява писатели от Данте до Джеймс Джойс.
Снимка: Siren Painter / Wikimedia Commons, Public domain
