„Сидхарта“ е кратък роман за търсенето на смисъла на живота. В него Херман Хесе разказва за млад индиец, който минава през аскезата, богатството и любовта, за да открие, че мъдростта не може да бъде научена от друг.
За книгата
Херман Хесе публикува „Сидхарта“ през 1922 г. Писателят се интересува от индийската философия и дори пътува до Азия. Книгата става особено популярна през 60-те години, когато младите по света търсят духовни алтернативи. През 1946 г. Хесе получава Нобелова награда за литература.
Резюме
Сидхарта е син на брамин, красив, умен и обичан от всички. Той обаче е неспокоен: знанието на бащите не му дава мир. Заедно с приятеля си Говинда напуска дома и става аскет. Години наред гладува и медитира, но не намира отговор. Двамата срещат Гаутама Буда. Говинда остава при него, но Сидхарта разбира, че просветлението не може да се предаде с учение и трябва да бъде изживяно.
Той влиза в света на хората. Куртизанката Камала го учи на изкуството на любовта, а търговецът Камасвами на търговията. Сидхарта забогатява, но постепенно затъва в хазарт, вино и празнота. Отвратен от себе си, стига до реката с мисълта за смъртта. Там заспива, а когато се събужда, се чувства като новороден. Остава да живее при стария лодкар Васудева, който го учи да слуша реката. По-късно Камала умира и Сидхарта се грижи за сина им, който обаче го отхвърля и бяга. Тази болка също е урок. В края на живота си Сидхарта постига мир. Когато старият Говинда го среща отново, вижда в лицето му спокойствието на просветлението.
Реката
Реката е главният символ в книгата. Тя е едновременно навсякъде: при извора, при устието и в морето. Така Сидхарта разбира, че времето е илюзия и че всичко в живота е свързано: радостта и страданието, доброто и злото, раждането и смъртта.
Темите
- Личният път. Истината не може да бъде получена наготово. Всеки трябва да я изживее сам.
- Опитът срещу ученията. Знанието може да се предаде, мъдростта не може.
- Единството на живота. Всички противоположности в крайна сметка се сливат.
- Любовта като път към разбирането на другите.
Защо да го прочетем
„Сидхарта“ се чете за няколко часа, а после често се препрочита. Книгата е особено близка на хората, които се питат какво искат от живота и дали пътят, който са избрали, е наистина техен.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0 nl
