„Портретът на Дориан Грей“ е единственият роман на Оскар Уайлд и една от най-известните книги на викторианската епоха. Историята на красивия младеж, който остава вечно млад, докато портретът му старее и се загрозява вместо него, е едновременно готически роман, морална притча и блестящ сборник от парадокси.
Авторът
Оскар Уайлд (1854–1900) е ирландски писател, драматург и поет, прочут с остроумието си и с бляскавия си живот в Лондон. Той е автор и на комедиите „Колко е важно да бъдеш сериозен“ и „Идеалният съпруг“, както и на прекрасни приказки като „Щастливият принц“. Романът излиза първо в списание през 1890 г., а в разширен вариант като книга през 1891 г.
Резюме
Художникът Базил Холуърд рисува портрета на изключително красивия млад Дориан Грей. Лорд Хенри Уотън, циничен и остроумен аристократ, внушава на Дориан, че младостта и красотата са единственото ценно в живота. Дориан изрича желание: портретът да старее вместо него, а той да остане вечно млад. Желанието се сбъдва. Дориан се отдава на удоволствия и пороци. Той разбива сърцето на младата актриса Сибил Вейн, която се самоубива. След всяка негова жестокост лицето на портрета се променя, става все по-грозно и жестоко, докато Дориан остава красив. Той крие портрета на тавана. Години по-късно, в отчаяние, Дориан пробожда платното с нож. На сутринта слугите намират портрета отново красив, а на пода лежи мъртъв, сбръчкан и грозен старец.
Героите
Дориан Грей е символ на суетата и на цената на греха. Лорд Хенри е източникът на най-прочутите афоризми в романа. Базил е художникът, който вижда в Дориан идеала на изкуството.
Скандалът и наследството
Романът шокира викторианското общество и по-късно е използван срещу Уайлд в съдебния процес през 1895 г., след който писателят е осъден на затвор. Днес книгата се чете като притча за красотата и морала, а фразите от предговора, като „Всяко изкуство е съвсем безполезно“, са сред най-цитираните в литературата.
Снимка: Napoleon Sarony / Wikimedia Commons, Public domain
