„Фауст“ на Йохан Волфганг фон Гьоте е най-великото произведение на немската литература и една от вечните книги на човечеството. Историята за учения, който продава душата си на дявола в замяна на знание и наслада, е станала мит, към който се връщат писатели, композитори и режисьори.
Авторът
Гьоте (1749–1832) е поет, писател, учен и държавник, фигура от мащаба на Шекспир и Данте. Той работи върху „Фауст“ почти цял живот, около 60 години. Първата част излиза през 1808 г., а втората е завършена малко преди смъртта му и е публикувана през 1832 г.
Легендата
Фауст е историческа личност, алхимик и магьосник от XVI век, за когото се разказват легенди, че е сключил договор с дявола. Преди Гьоте историята е разработена от английския драматург Кристофър Марлоу. Но Гьоте ѝ дава философска дълбочина.
Първата част
Доктор Фауст е изучил всички науки, но е разочарован: знанието не му е донесло разбиране на света и щастие. Мефистофел, духът на отрицанието, му предлага сделка: ще му служи на земята и ще му даде всички удоволствия, а в замяна ще вземе душата му, ако Фауст някога каже на мига: „Спри, ти си прекрасен!“. Подмладен, Фауст се влюбва в невинната Маргарита, наричана Гретхен. Любовта им завършва трагично: Гретхен губи майка си, брат си и детето си и е осъдена на смърт. Но в последния миг глас от небето обявява, че тя е спасена.
Втората част
Във втората част Фауст пътува през историята, митологията и света на властта: царския двор, античната Гърция, срещата с Елена Троянска. Накрая, стар и сляп, той се посвещава на голямо дело за хората. В мига, в който си представя свободен народ на свободна земя, той изрича съдбовните думи и умира. Но ангелите отнасят душата му, защото „който неуморно се стреми, него можем да спасим“.
Наследството
„Фауст“ е вдъхновил оперите на Гуно и Берлиоз, романа на Томас Ман „Доктор Фаустус“ и безброй постановки. Изразът „фаустовска сделка“ означава сделка, в която човек жертва нещо безценно за краткотрайна облага.
Снимка: Joseph Karl Stieler / Wikimedia Commons, Public domain
