„Гражданинът Кейн“ (1941) на Орсън Уелс десетилетия наред е обявяван за най-великия филм, заснеман някога. Историята на медийния магнат Чарлз Фостър Кейн и мистериозната му последна дума, „Розова пъпка“, революционизира начина, по който се правят филми.
Двадесет и пет годишният гений
Орсън Уелс е едва на 25 години, когато снима „Гражданинът Кейн“. Той вече е прочут с театралните си постановки и с радиопиесата „Войната на световете“ (1938), която предизвиква паника сред слушателите. Студиото RKO му дава пълна творческа свобода, нещо безпрецедентно за дебютант. Уелс е режисьор, продуцент, съсценарист заедно с Херман Манкевич и изпълнител на главната роля.
Историята
Филмът започва със смъртта на остарелия Кейн в огромния му замък Ксанаду. Последната му дума е „Розова пъпка“. Журналист тръгва да разбере какво означава тя и разпитва хората, които са познавали Кейн. От техните разкази, представени в ретроспекции, се сглобява животът му: бедното детство, огромното наследство, идеалистичното начало като издател на вестник, политическите амбиции, скандалите, провалените бракове и самотата. Отговорът на загадката, който зрителят научава в последния кадър, е тъжно прост.
Иновациите
Уелс и операторът Грег Толанд използват дълбок фокус, при който и предният, и задният план са ясни, необичайни ъгли на снимане, с камера под нивото на пода, изразително осветление и сложна нелинейна структура на разказа. Много от тези похвати съществуват и преди, но никой не ги е съчетавал така смело.
Скандалът
Образът на Кейн е вдъхновен до голяма степен от реалния вестникарски магнат Уилям Рандолф Хърст. Хърст се опитва да спре филма и забранява споменаването му в своите вестници. „Гражданинът Кейн“ не е търговски успех и печели само един „Оскар“, за сценарий. Но с времето славата му расте и десетилетия наред той е на първо място в анкетите сред критиците за най-добрия филм на всички времена.
Снимка: Carl Van Vechten / Wikimedia Commons, Public domain
