„Венецианският търговец“ е една от най-известните и най-противоречиви пиеси на Шекспир. Формално тя е комедия, но в центъра ѝ стои драматичният образ на лихваря Шайлок и прочутият договор, според който длъжникът трябва да плати с фунт от собствената си плът.
Пиесата
Пиесата е написана около 1596–1598 г. Действието се развива във Венеция и в имението Белмонт. Тя съчетава любовна комедия, приказен мотив и съдебна драма.
Резюме
Младият Басанио иска да спечели ръката на богатата и умна Порция, но има нужда от пари. Приятелят му, търговецът Антонио, чиито кораби са в морето, взема заем от лихваря Шайлок. Шайлок мрази Антонио, който публично го е унижавал, и поставя странно условие: ако заемът не бъде върнат навреме, ще може да изреже фунт плът от тялото на Антонио. Басанио печели Порция, като избира правилния от три ковчежета. Но корабите на Антонио потъват и той не може да плати. Шайлок, разгневен още повече от бягството на дъщеря си Джесика с християнин, настоява за договора. В съда се явява млад адвокат, всъщност преоблечената Порция. Тя произнася прочутата реч за милостта, а после намира вратичка: Шайлок може да вземе плът, но нито капка кръв. Шайлок губи делото, имота си и е принуден да се покръсти.
Шайлок
Шайлок е един от най-сложните образи на Шекспир. Той е жесток и отмъстителен, но е и жертва на презрение и унижения. Монологът му „Нима евреинът няма очи?“ е страстна защита на общата човешка природа. Затова през ХХ век, след Холокоста, пиесата предизвиква спорове дали е антисемитска или разобличава антисемитизма.
Порция
Порция е една от най-умните героини на Шекспир. Нейната реч за милостта, която „пада като благ дъжд от небето“, е сред най-цитираните в английската литература. Пиесата е за парите и любовта, за правото и милостта, за предразсъдъците и за цената на отмъщението.
Снимка: Edward Alcock / Wikimedia Commons, Public domain
