Плиска е първата столица на Дунавска България. Оттук, от края на VII до края на IX век, българските ханове управляват държавата, която става една от най-силните в Европа. Руините на древния град край днешното градче Плиска, Шуменско, са сред най-важните паметници на българската история.
Столицата на хановете
Според традицията столицата е основана от хан Аспарух след създаването на държавата през 681 г., макар историците да спорят кога точно Плиска става постоянна владетелска резиденция. Най-ранният надпис, в който се споменава, е на хан Омуртаг (814–831), който нарича Плиска свой лагер. Градът е заобиколен от огромен землен вал и ров, а в центъра му се издига вътрешният град с каменна стена и дворци.
Какво да видим
В резервата могат да се видят останките на Големия дворец, на тронната палата, на крепостните стени и порти, на бани и езически светилища. Особено впечатляваща е Голямата базилика, построена след Покръстването през 864 г. при княз Борис I. Тя е една от най-големите християнски църкви в Европа за времето си. Частично реконструираната ѝ фасада дава представа за мащаба ѝ.
Краят на столицата
През 893 г. народен събор, свикан от княз Борис I, премества столицата в Преслав и приема славянския език за официален. Плиска постепенно губи значението си, но остава символ на ранната българска държава.
Посещение
Националният историко-археологически резерват „Плиска“ е на около 25 километра от Шумен. Посещението лесно се съчетава с Мадарския конник и с Велики Преслав, трите най-важни паметника на Първото българско царство.
Снимка: Klearchos Kapoutsis from Paleo Faliro, Athens, Greece / Wikimedia Commons, CC BY 2.0
