„Сън в лятна нощ“ е една от най-обичаните комедии на Шекспир. Влюбени, които бягат в гората, феи, които се карат, вълшебен цвят, който кара всеки да се влюби в първия, когото види, и занаятчии, които репетират пиеса: всичко се преплита в една магична нощ.
Пиесата
„Сън в лятна нощ“ е написана около 1595–1596 г. Действието се развива в Атина и в гората край нея, в навечерието на сватбата на херцог Тезей и царицата на амазонките Иполита. Шекспир смесва античен мит, английски фолклор за горски духове и чист театрален хумор.
Резюме
Хермия обича Лизандър, но баща ѝ иска да я омъжи за Деметрий. Двамата влюбени бягат в гората, следвани от Деметрий и от Елена, която е влюбена в него. В същата гора царят на феите Оберон се кара с кралицата Титания. Той изпраща палавия дух Пък да донесе вълшебно цвете, чийто сок, капнат в очите на спящ, го кара да се влюби в първото същество, което види. Пък обърква всичко: двамата младежи се влюбват в Елена, а Хермия остава изоставена. Междувременно група атински занаятчии репетира в гората пиеса за сватбата на херцога. Пък превръща главата на тъкача Основа в магарешка, а омагьосаната Титания се влюбва в него. Накрая Оберон оправя бъркотията, двойките се събират, а занаятчиите представят своята смешна трагедия за Пирам и Тисбе.
Героите
Пък е един от най-обичаните шекспирови герои: палав, бърз и безотговорен. Основа е самоуверен и смешен, винаги готов да изиграе всички роли. Оберон и Титания са величествени и капризни. Четиримата влюбени показват колко сляпа и непостоянна може да бъде любовта.
Магията на пиесата
„Сън в лятна нощ“ е пиеса за любовта, за въображението и за театъра. Тя е вдъхновила музиката на Менделсон, чийто „Сватбен марш“ звучи на хиляди сватби, балети и филми. И до днес е една от най-поставяните пиеси на Шекспир, включително по българските сцени.
Снимка: Edwin Landseer / Wikimedia Commons, Public domain
