„В механата“ е едно от най-горчивите и най-гневните стихотворения на Христо Ботев. То започва с вик: „Тежко, тежко! Вино дайте!“. Лирическият герой иска да се напие, за да забрави позора на робството и безсилието, което вижда около себе си.
Но стихотворението не е просто песен на отчаянието. Ботев бичува онези, които само приказват за родината, а нищо не правят: „патриотите“, които се бият в гърдите по кръчмите, но бягат от истинската борба. Той ги противопоставя на хората, готови да дадат живота си за свободата. Горчивата ирония и болката се сливат в призив към действие. Стихотворението показва Ботев като безпощаден критик на лицемерието и като човек, който иска делата да заменят думите.
„В механата“
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!
Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!
Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, –
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, –
грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!
Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни –
крещим: „Хайде на Балкана!“
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!
А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!
О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!
Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти!
Аз веч нямам мило, драго,
а вий… вий сте идиоти!
Текстът е обществено достояние. Източник: Уикиизточник.
Снимка: JERRYE AND ROY KLOTZ MD / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0
