Георги Сава Раковски е първият голям идеолог и организатор на българската национална революция. Революционер, писател, поет, журналист и историк, той създава първите планове за освобождението на България и първите организирани въоръжени отряди. Левски и Ботев са негови последователи.
Котел и Цариград
Раковски е роден на 14 април 1821 г. (2 април по стар стил) в Котел с името Съби Стойков Попович. Майка му е сестра на Георги Мамарчев, участник в Руско-турската война и организатор на Велчовата завера, в чиято чест Съби приема името Георги. Учи в Котел, Карлово и в прочутото гръцко училище в Куручешме в Цариград, където изучава езици, философия и науки. Там се включва в борбата за независима българска църква.
Бунтовникът
Още млад Раковски участва в заговори и бунтове. Многократно е арестуван, осъден на смърт, бяга, живее под чужди имена в Румъния, Русия, Сърбия, Одеса. През 1857 г. издава поемата „Горски пътник“, която призовава за въоръжена борба и прославя хайдутите. Издава вестници, сред които „Дунавски лебед“, пише исторически и етнографски трудове, с които иска да докаже древността и славата на българския народ.
Първата българска легия
През 1861 г. Раковски изработва „План за освобождението на България“, в който предвижда създаването на въоръжен отряд в Сърбия, който да навлезе в страната и да вдигне въстание. През 1862 г. в Белград е създадена Първата българска легия, в която участват Васил Левски и много други млади българи. Легията участва в боевете срещу турския гарнизон в Белград, но след споразумение между Сърбия и Турция е разпусната.
Последните години
След разочарованието в Сърбия Раковски се установява в Букурещ и създава Върховното народно българско гражданско началство, което организира четите на Панайот Хитов и Филип Тотю. Умира от туберкулоза на 9 октомври 1867 г. в Букурещ, едва на 46 години. Той оставя на следващото поколение идеята за организирана въоръжена борба, която Левски, Каравелов и Ботев ще продължат.
Снимка: Georgi Danchov / Wikimedia Commons, Public domain
