През есента на 2008 г. виенският музей Албертина откри голяма изложба на Винсент ван Гог. Показани бяха десетки картини и над сто рисунки и акварела, много от тях почти непознати за широката публика. Култ.бг я анонсира, а това е добър повод да си припомним защо художникът, продал приживе едва няколко картини, е днес сред най-обичаните в света.
Кратък и бурен живот
Винсент ван Гог е роден през 1853 г. в Холандия, в семейството на пастор. Преди да стане художник, е продавач в търговия с картини, учител и проповедник сред миньорите в Белгия. Започва да рисува сериозно едва на 27 години, а умира на 37, през 1890 г. За по-малко от десет години създава около 900 картини и над 1000 рисунки.
От тъмните тонове към светлината
Ранните му творби, като „Яденето на картофи“ (1885), са тъмни, тежки, посветени на селския труд. Всичко се променя в Париж, където Ван Гог открива импресионистите и японските гравюри. После, в южния град Арл, цветовете му избухват: жълтите слънчогледи, „Спалнята“, нощното кафене. Последните години, прекарани в болница в Сен Реми и в Овер сюр Оаз, дават „Звездна нощ“ и житните поля с гарвани, картини, в които природата сякаш се движи и диша.
Рисунките
Изложбата в Албертина напомни нещо често пренебрегвано: Ван Гог е изключителен рисувач. Рисунките му с тръстиково перо, създадени с къси щрихи, точки и завъртулки, имат същата енергия като картините му. Много от тях са самостоятелни творби, а не просто скици.
Писмата до Тео
Най-добрият ключ към Ван Гог са собствените му думи. Стотиците писма до брат му Тео, търговец на картини, който го издържа цял живот, са един от най-трогателните документи в историята на изкуството. В тях Винсент разказва за идеите си, за цветовете, за бедността и надеждата. Части от тях са издавани и на български и се четат като роман.
Трагичната биография често засенчва изкуството му. Но Ван Гог не е велик художник, защото е страдал, а защото е виждал света по начин, който никой преди него не е виждал.
Снимка: Vincent van Gogh / Wikimedia Commons, Public domain
