„Чумата“ е роман на Албер Камю за епидемия, която затваря един град. Но зад историята за болестта стои голям въпрос: как да живеем достойно в свят, в който злото може да се появи всеки момент.
За книгата
Романът излиза през 1947 г. и донася на Камю огромен успех. Мнозина четат епидемията като алегория на нацистката окупация на Франция, която авторът е преживял като участник в Съпротивата. По време на пандемията от COVID-19 книгата отново оглавява класациите по продажби в много страни.
Резюме
Действието се развива в Оран, търговски град на алжирския бряг, през 194… година. Всичко започва с мъртви плъхове по улиците. Скоро хората започват да се разболяват. Властите дълго се колебаят да назоват болестта, но накрая е обявено: чума. Градът е затворен и никой не може да излезе.
Доктор Бернар Риьо се бори с болестта ден и нощ, макар да знае, че не може да я победи. До него застават различни хора. Тару, пришълец в града, организира санитарни отряди. Журналистът Рамбер, откъснат от любимата си в Париж, иска да избяга, но накрая остава да помага. Скромният чиновник Гран брои болните и цял живот пише първото изречение на своя роман. Отец Панлу вижда в чумата Божие наказание, но смъртта на невинно дете разтърсва вярата му. Котар, престъпник, е единственият, който се радва на епидемията. След месеци на страдания чумата отстъпва и градът празнува. Тару обаче умира, а Риьо научава, че съпругата му е починала в санаториум далеч от града.
Разказвачът
Едва в края се разкрива, че хроникьорът е самият доктор Риьо. Той завършва с предупреждение: бацилът на чумата никога не умира и може да се събуди отново.
Темите
- Солидарността. Срещу абсурда и злото човек не може да се бори сам.
- Достойнството. Риьо не е герой. Той просто прави това, което трябва, и нарича това честност.
- Вярата и страданието. Смъртта на детето поставя вечния въпрос за невинното страдание.
- Изолацията и раздялата. Затвореният град разделя влюбени и семейства.
Защо да го прочетем
След „Чужденецът“ „Чумата“ показва другото лице на Камю: не самотния бунт, а общата борба. Романът е тъжен, но и дълбоко човечен, и днес звучи по-актуално от всякога.
Снимка: Sylvie Harburger / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0
