„Великият Гетсби“ на Франсис Скот Фицджералд е най-известният американски роман на ХХ век. Кратка книга за разкошните партита, забранената любов и една разбита мечта, тя е станала символ на „Ерата на джаза“ и на илюзиите на Американската мечта.
Авторът
Франсис Скот Фицджералд (1896–1940) е сам част от света, който описва: блестящ, прочут и богат в млади години, той и съпругата му Зелда живеят бурно сред купоните на 20-те години. Романът излиза през 1925 г. Приживе той не е голям търговски успех и Фицджералд умира убеден, че е провал. Славата на книгата идва след смъртта му.
Резюме
Лятото на 1922 г. Разказвачът Ник Карауей наема къща в Лонг Айлънд, до разкошното имение на загадъчния милионер Джей Гетсби. Всяка събота Гетсби дава пищни празненства, на които идват стотици хора, но никой не знае кой е той всъщност. Ник научава тайната: преди години Гетсби, беден млад офицер, е бил влюбен в Дейзи, братовчедка на Ник. Докато той е на война, тя се омъжва за богатия и груб Том Бюканън. Гетсби е натрупал състояние по съмнителни пътища само за да я спечели отново и купува имение точно срещу нейната къща, отвъд залива. Ник урежда среща между двамата. Но миналото не може да се повтори. Една трагична катастрофа води до поредица от събития, които завършват със смъртта на Гетсби. На погребението му почти никой не идва.
Героите
Джей Гетсби е мечтател, изградил себе си сам, но изграден върху илюзия. Дейзи Бюканън е красива и очарователна, но слаба и повърхностна. Том Бюканън е арогантен богаташ. Ник Карауей е наблюдателят, едновременно привлечен и отблъснат от този свят.
Зелената светлина
Най-прочутият символ в романа е зелената светлина в края на пристана на Дейзи, към която Гетсби протяга ръце нощем. Тя е образ на мечтата, която изглежда толкова близо, а всъщност е недостижима. Финалното изречение на романа, за лодките, които гребат срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото, е едно от най-красивите в американската литература.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
