„Джейн Еър“ на Шарлот Бронте е един от най-обичаните романи на английската литература. Историята на бедната сираче, която става гувернантка и се влюбва в своя мрачен и загадъчен работодател, е едновременно любовен роман, готически роман и история за една жена, която отстоява своето достойнство.
Авторката
Шарлот Бронте (1816–1855) израства в пасторски дом в Йоркшир, заедно със сестрите си Емили и Ан, също писателки. За да бъдат приети сериозно, трите публикуват под мъжки псевдоними. „Джейн Еър“ излиза през 1847 г. под името Кърър Бел и веднага има огромен успех.
Резюме
Джейн е сираче, отгледано от жестоката си леля госпожа Рийд. Като дете е изпратена в благотворителния пансион Лоуд, където условията са тежки, но тя получава образование. Като млада жена става гувернантка в имението Торнфийлд Хол. Там се запознава с господаря му, господин Рочестър, горд, саркастичен и мрачен мъж. Двамата се влюбват въпреки разликата в положението им. В деня на сватбата обаче се разкрива, че Рочестър вече е женен: съпругата му, Берта, е луда и е затворена на тавана на къщата. Джейн отказва да стане негова любовница и бяга. След години на изпитания тя се връща в Торнфийлд и го намира изгорял, а Рочестър сляп и сам. Романът завършва с прочутото изречение: „Читателю, омъжих се за него.“
Героите
Джейн Еър е скромна и некрасива, но с непреклонен дух, силно чувство за справедливост и самоуважение. Едуард Рочестър е романтичен герой с тъмно минало. Берта Мейсън, „лудата жена на тавана“, е загадъчен и трагичен образ, вдъхновил по-късно цели книги. Сейнт Джон Ривърс е студеният пастор, който предлага на Джейн брак без любов.
Темите
Романът е за любовта, но и за свободата и равенството. Джейн отказва да бъде собственост на когото и да било: „Аз не съм птица и никаква мрежа не ме хваща.“ За времето си това е смел глас на една жена, която иска да бъде обичана като равна.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
