През ноември 2008 г. Природен парк „Странджа“ и фотографи организираха експедиция „Непознатата Странджа“. Анонсът ѝ в Култ.бг събра хиляди прочитания. Планината наистина остава една от най-слабо познатите части на България, макар че е и една от най-богатите.
Най-голямата защитена територия в България
Природен парк „Странджа“ е обявен през 1995 г. и е най-голямата защитена територия в страната. Планината се простира между Черно море и границата с Турция: ниска, покрита с дъбови и букови гори, прорязана от реките Велека и Ропотамо. Климатът е мек, под силно влияние на морето, и това е причината тук да оцелеят растения от далечни епохи.
Реликтите
Странджа е прочута с реликтните си видове, останали от времената преди ледниковите периоди. Най-известната е странджанската зеленика, вечнозелен храст, който напролет покрива горския подлес с лилави цветове. Среща се още източен бук, лавровишня и много редки животни. За биолозите Странджа е жив музей.
Древни светилища
Хората обитават тези места от хилядолетия. Тракийските светилища, скалните култови места и мегалитите разказват за древни обреди, свързани със слънцето и природата. Край Приморско е Бегликташ, едно от най-известните тракийски скални светилища. Сред горите се откриват още долмени, крепости и манастири.
Нестинарите
Най-силният символ на Странджа е нестинарството, ритуалният танц върху жарава в чест на светците Константин и Елена. Традицията, запазена най-вече в село Българи, е вписана в Представителния списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО през 2009 г. Нестинарите танцуват с икони в ръце, в транс, под звуците на гайда и тъпан.
Защо да отидете
Странджа не е място за бързо посещение. Тя се разкрива бавно: по горските пътеки, в тихите села с каменни къщи, на поляните при изгрев. Точно затова фотографите я обичат. Всяка експедиция открива нещо ново, а непознатата Странджа все още чака своите откриватели.
Снимка: Svilen Enev / Wikimedia Commons, CC BY-SA 3.0
