През май 2005 г. по покана на Интернет общество – България в София гостува Лорънс Лесиг, професор по право в Станфорд и един от най-влиятелните мислители за интернет и авторското право. Култ.бг анонсира посещението. Двадесет години по-късно идеите му са по-актуални от всякога.
Кой е Лорънс Лесиг
Лесиг (р. 1961) е американски юрист, преподавал в Чикаго, Станфорд и Харвард. Първата му голяма книга, „Кодът и другите закони на киберпространството“ (1999), формулира мисъл, която днес звучи очевидно: в интернет правилата се определят не само от законите, а и от самия програмен код. Както той казва, „кодът е закон“. Начинът, по който е написан софтуерът, решава какво можем и какво не можем да правим онлайн.
„Свободна култура“
През 2004 г. Лесиг издава книгата „Свободна култура“. Основната ѝ теза е, че културата винаги е растяла, като е заимствала от миналото. Шекспир преработва стари сюжети, Дисни прави филми по приказките на братя Грим. Все по-дългите срокове на авторското право обаче и все по-строгите му правила заплашват да затворят тази възможност. Лесиг не е против авторското право, а против неговите крайности. Той защитава баланс между правата на авторите и свободата на обществото да твори.
Creative Commons
Най-практичният му принос е организацията Creative Commons, основана през 2001 г. Тя предлага прости, безплатни лицензи, с които авторът сам решава кои права запазва. Например „можете да споделяте творбата, ако посочите автора“ или „можете да я използвате, но не с търговска цел“. Вместо „всички права запазени“ се получава „някои права запазени“.
Днес с лицензи Creative Commons се разпространяват милиарди творби: Уикипедия, снимки, музика, научни статии, учебници. Когато видите малкия знак CC под някоя снимка, това е наследството на идеята, за която Лесиг говори и в София.
Защо това е важно за културата
В ерата на изкуствения интелект, стрийминга и платформите въпросът „кой притежава културата“ стана още по-остър. Лесиг ни напомня, че културата не е само продукт, а и разговор между поколенията. Ако затворим миналото зад неразумно дълги забрани, няма да има от какво да израсне бъдещето.
Снимка: Robert Scoble from Half Moon Bay, USA / Wikimedia Commons, CC BY 2.0
