През 2004 г. Култ.бг публикува текст със заглавие „Блогвам – следователно съществувам“. Той обясняваше на българските читатели какво е това ново нещо, „блогът“, и стана най-четената статия в рубриката за нови медии. Двадесет години по-късно си струва да погледнем назад: откъде дойдоха блоговете, какво промениха и какво остана от тях.
Уеб дневникът
В края на 90-те години няколко души започват да водят онлайн дневници: кратки, датирани записи, подредени от най-новия към най-стария. През 1997 г. Йорн Баргер нарича своя сайт „weblog“, уеб дневник. Две години по-късно Питър Мерхолц го превръща на шега в „we blog“ („ние блогваме“), и думата „блог“ се ражда.
Истинският пробив идва с безплатните платформи. Blogger (1999), LiveJournal (1999), а по-късно и WordPress (2003) правят така, че всеки може да публикува, без да знае HTML. До средата на 2000-те милиони хора по света пишат блогове.
Блогът като лична медия
Блоговете замениха личните страници от 90-те. Вместо статична визитка човек вече имаше жив, постоянно обновяван сайт с коментари, препратки към други блогове и абонамент чрез RSS. Така се появи „блогосферата“: мрежа от хора, които се четат и цитират взаимно.
Това беше малка революция. За пръв път обикновен човек можеше да стигне до хиляди читатели без редактор, издател или телевизия. Блогърите пишеха за политика, технологии, литература, готвене. Някои от тях станаха по-влиятелни от традиционни журналисти.
Българската блогосфера
В България блоговете процъфтяха в средата на 2000-те. Култ.бг предлагаше собствени „интернет дневници“ и безплатни поддомейни, на които десетки хора водеха първите си блогове. Скоро се появиха и специализирани платформи, класации и срещи на блогъри. За много хора блогът беше първото място, на което публикуваха свои текстове, стихове или снимки.
Какво стана после
С идването на Facebook, Twitter и Instagram голяма част от личното писане се премести в социалните мрежи. Там е по-лесно, по-бързо и публиката е вече налице. Блоговете не изчезнаха: превърнаха се в професионални медии, личните сайтове на писатели, учени и специалисти, а днес се връщат и под формата на бюлетини.
Най-важното им наследство е идеята, че всеки има право на глас в мрежата и място, което е наистина негово. Социалната мрежа може да смени правилата си или да изчезне, но собственият блог остава. Затова старото заглавие звучи актуално и днес: блогвам, следователно съществувам.
Снимка: www.Pixel.la Free Stock Photos / Wikimedia Commons, CC0
