„Герой на нашето време“ е единственият завършен роман на Михаил Лермонтов и една от първите големи психологически прози в руската литература. В центъра му стои Печорин – блестящ, скучаещ и разрушителен млад мъж, който и днес предизвиква спорове.
За книгата
Романът излиза през 1840 г. Година по-късно самият Лермонтов загива на дуел в Пятигорск, едва на 26 години. Подобно на своя герой, той служи като офицер в Кавказ и познава отблизо природата и хората, които описва.
Необичайната структура
Книгата се състои от пет повести, подредени не хронологично. Така читателят опознава Печорин постепенно: първо чрез чужди разкази, а после от собствения му дневник.
- „Бела“. Старият щабскапитан Максим Максимич разказва как Печорин отвлича красивата черкезка Бела. Той първо я обожава, после охладнява към нея. Бела загива от ръката на разбойника Казбич.
- „Максим Максимич“. Разказвачът става свидетел на срещата между стария офицер и Печорин, който посреща бившия си приятел студено.
- „Таман“. Първата част от дневника на Печорин. В малко пристанищно градче той попада на контрабандисти и едва не се удавя.
- „Княжна Мери“. Най-дългата част. В курорта Пятигорск Печорин от скука кара младата княжна Мери да се влюби в него, среща отново старата си любов Вера и в крайна сметка убива на дуел бившия си приятел Грушницки.
- „Фаталист“. Печорин се хваща на бас за съдбата с офицера Вулич. Разказът поставя въпроса дали животът ни е предопределен.
Печорин
Печорин е умен, смел и проницателен, но не намира смисъл в нищо. Той си играе с чувствата на другите и сам признава, че носи нещастие на всички около себе си. В предговора си Лермонтов пише, че това е портрет на пороците на цялото му поколение. Печорин е най-яркият пример за т.нар. „излишен човек“ в руската литература, наследник на Пушкиновия Онегин.
Темите
- Скуката и безсмислието на едно поколение, което няма какво да прави със силите си.
- Съдбата и свободната воля, особено във „Фаталист“.
- Любовта като игра, която наранява и двете страни.
- Кавказ като романтичен и опасен свят, контраст на светското общество.
Защо да го прочетем
Романът е кратък, динамичен и изключително модерен по структура. Той е и огледало: Печорин ни дразни, защото в него често разпознаваме собствената си слабост.
Рисунка: А. И. Клюндер, акварел, Институт за руска литература, Санкт Петербург / Wikimedia Commons, Public domain
