Вълчитрънското съкровище е най-голямото и най-тежкото златно съкровище, откривано в България. Тринадесетте златни съда, тежащи общо около 12,5 килограма, са свидетелство за богатството и майсторството на древните жители на нашите земи далеч преди класическите траки.
Находката
Съкровището е открито случайно през декември 1924 г. край село Вълчитрън, в днешна Плевенска област, от двама братя, които копаели в лозето си. Находката е предадена на държавата и днес се пази в Националния археологически институт с музей в София.
Какво съдържа
Съкровището се състои от 13 предмета, изработени от сплав с много високо съдържание на злато. Най-големият е голям съд с две издължени, извити дръжки, тежащ сам около 4,4 килограма. Има и четири чаши с дръжки, седем дисковидни предмета, наподобяващи капаци, и уникален тройно съединен съд, съставен от три свързани помежду си съдчета с обща дръжка. Декорацията е сдържана, но изработката е забележителна.
Загадката
Датирането и предназначението на съкровището са обект на спорове между археолозите. Повечето учени го отнасят към късната бронзова епоха, около XIV–XII век пр. Хр., и откриват паралели с находки от микенска Гърция и от Карпатския басейн. Смята се, че съдовете са служили за ритуали на могъщ владетел или жрец.
Значението
Вълчитрънското съкровище показва, че още в бронзовата епоха по нашите земи е съществувала развита култура с богати владетели и умели майстори. Заедно с Панагюрското съкровище, Варненското златно съкровище и други находки, то прави България една от най-богатите на древно злато страни в Европа.
Снимка: Daznaempoveche / Wikimedia Commons, Public domain
