Цанко Лавренов е един от най-обичаните и най-разпознаваеми български художници на ХХ век. Неговите картини на стария Пловдив, на българските манастири и на средновековните градове съчетават традицията на иконописта с модерния език на изкуството и създават приказен образ на България.
Пловдивчанинът
Цанко Лавренов е роден на 24 ноември 1896 г. в Пловдив. Учи във френския католически колеж „Свети Августин“ в родния си град и още тогава знае, че ще се посвети на изкуството. През 1921–1922 г. учи в частно художествено училище във Виена, където се среща със сецесиона и експресионизма. Академично образование не получава, но това не го спира.
Стилът
Лавренов е вдъхновен от средновековните миниатюри, от иконите и от възрожденското изкуство. Картините му са плоскостни, декоративни, с ярки, чисти цветове и почти детска наивност, но зад тях стои изключително майсторство. Той рисува стария Пловдив с неговите стръмни улички и възрожденски къщи, Рилския манастир, Търново, Мелник. След пътуване до Света гора през 1935–1936 г. създава голям цикъл от картини на атонските манастири.
Големите платна
Сред най-известните му творби са „Старият Пловдив“, „Търново, столица на Второто българско царство“, „Куршум хан“ и картините на манастирите в Македония, рисувани по време на Втората световна война. Лавренов е и изкуствовед и автор на статии за българското изкуство. В годините на социалистическия реализъм той е обвиняван във „формализъм“, но продължава да твори по своя път.
Музеят
Лавренов умира през 1978 г. В стария Пловдив, в една от възрожденските къщи, днес има постоянна експозиция с негови творби. Разходката из стария град с картините му в ума е най-добрият начин да разберем колко вярно и колко поетично го е видял.
Снимка: Tsanko Lavrenov | Painting in studio / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0
