„Брулени хълмове“ е единственият роман на Емили Бронте и една от най-страстните и мрачни любовни истории в литературата. На фона на ветровитите йоркширски хълмове той разказва за любов, толкова силна, че се превръща в омраза и отмъщение.
Авторката
Емили Бронте (1818–1848) е по-малката сестра на Шарлот Бронте, авторката на „Джейн Еър“. Тя живее почти целия си живот в пасторския дом в Хауърт, сред пустите хълмове на Йоркшир. „Брулени хълмове“ излиза през 1847 г. под мъжкия псевдоним Елис Бел. Година по-късно Емили умира от туберкулоза, едва на 30 години. Първоначално романът е посрещнат с недоумение заради мрачността и жестокостта си, но днес е смятан за шедьовър.
Как е разказан
Историята е разказана от двама души: господин Локууд, наемател на съседното имение, и икономката Нели Дийн, която е свидетел на всички събития. Така романът се разгръща като разказ в разказа, с връщания в миналото.
Резюме
Господин Ърншоу, собственик на фермата Брулени хълмове, довежда от Ливърпул малко безпризорно момче, което кръщава Хийтклиф. Хийтклиф и дъщерята на Ърншоу, Катрин, израстват заедно и се обичат с дива, всепоглъщаща любов. Но след смъртта на бащата брат ѝ Хиндли унижава Хийтклиф и го превръща в слуга. Катрин избира да се омъжи за богатия и изискан съсед Едгар Линтън. Хийтклиф изчезва и се връща години по-късно богат и изпълнен с жажда за мъст. Той унищожава и двете семейства, но и себе си. Катрин умира, а Хийтклиф прекарва остатъка от живота си, преследван от нейния призрак. Едва следващото поколение успява да прекъсне кръга на омразата.
Героите
Хийтклиф е един от най-мрачните романтични герои: жесток, страдащ, неспособен да прости. Катрин Ърншоу е своенравна и страстна. Нейните думи „Аз съм Хийтклиф“ изразяват сливането на двете души. Едгар Линтън, Изабела, Хиндли, младата Кати и Хеъртън допълват трагедията.
Темите
Романът е за любовта отвъд всякакви граници, за социалното унижение и отмъщението, за природата, дива като героите. Той е далеч от сладките любовни истории и точно затова продължава да вълнува читателите почти два века по-късно.
Снимка: Branwell Brontë / Wikimedia Commons, Public domain
