„Постоянството на паметта“ на Салвадор Дали, картината с разтопените часовници, е най-известното произведение на сюрреализма. Малкото платно, само 24 на 33 сантиметра, е станало символ на съня, времето и странността на човешкото подсъзнание.
Художникът
Салвадор Дали (1904–1989) е каталунски художник, един от най-ярките представители на сюрреализма и една от най-ексцентричните фигури на ХХ век. Прочут е с мустаците си, с провокациите си и с убеждението, че „единствената разлика между мен и един луд е, че аз не съм луд“. Той рисува, прави филми, скулптури, бижута и реклами.
Картината
Дали рисува „Постоянството на паметта“ през 1931 г. На фона на пустинен бряг, в който се разпознават скалите на Каталуния, край които е израснал, лежат три меки, разтопени джобни часовника. Единият виси от клон на сухо дърво, друг от ръба на маса, третият е преметнат върху странно, спящо същество, в което някои виждат профила на самия художник. Четвърти часовник, затворен, е покрит с мравки.
Какво означава
Според самия Дали идеята му хрумнала, докато гледал как сиренето камембер се разтапя на слънцето. Разтопените часовници се тълкуват като образ на относителността на времето, на това как в сънищата и в паметта то губи твърдостта си. Дали обича да оставя картините си отворени за тълкувания.
Къде да я видим
От 1934 г. картината е в Музея за модерно изкуство (MoMA) в Ню Йорк. Посетителите често се изненадват колко е малка. А който иска да се потопи в света на Дали, трябва да посети неговия театър-музей във Фигерас, в Каталуния, където художникът е и погребан.
Снимка: Van Vechten, Carl, 1880-1964. / Wikimedia Commons, Public domain
