„Бийтълс“ са най-продаваната група в историята на музиката и едно от най-влиятелните явления в културата на ХХ век. За по-малко от десет години четирима младежи от Ливърпул променят не само поп музиката, но и модата, начина на мислене и представата за това какво може да бъде един албум.
От Ливърпул до Хамбург
Джон Ленън, Пол Маккартни и Джордж Харисън свирят заедно още в групата „Куоримен“. През 1960 г. приемат името „Бийтълс“. Години наред свирят в клубовете на Ливърпул и Хамбург, по цели нощи, пред шумна публика. Там се калява звукът им. Малко преди първия запис барабанистът Пийт Бест е сменен с Ринго Стар. Мениджърът Браян Епстайн ги облича в костюми, а продуцентът Джордж Мартин става техен съюзник в студиото.
Бийтълсманията
През 1963 г. Великобритания е обхваната от „бийтълсмания“: писъци, припаднали фенове, полиция пред всяка зала. През февруари 1964 г. групата пристига в Ню Йорк и появата ѝ в шоуто на Ед Съливан е гледана от десетки милиони американци. Започва „британската инвазия“ в американската музика.
Студиото като инструмент
През 1966 г. „Бийтълс“ спират да свирят на живо и се затварят в студиото. Така се раждат албумите, които променят историята на рока: „Rubber Soul“ (1965), „Revolver“ (1966), „Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band“ (1967), „Белият албум“ (1968) и „Abbey Road“ (1969). В тях има класическа музика, индийски инструменти, психеделия, експерименти с лента, но и прости, неостаряващи мелодии като „Yesterday“, „Let It Be“ и „Here Comes the Sun“.
Краят и легендата
През 1970 г., с излизането на „Let It Be“, групата се разпада и всеки поема по свой път. Джон Ленън е застрелян в Ню Йорк през 1980 г., Джордж Харисън умира през 2001 г. Пол Маккартни и Ринго Стар продължават да свирят и днес. Песните на „Бийтълс“ не остаряват, защото са едновременно прости и гениални. Затова всяко ново поколение ги открива отново.
Снимка: неизвестен автор / Wikimedia Commons, Public domain
