През март 1973 г. Pink Floyd издават „The Dark Side of the Moon“. Албумът прекарва стотици седмици в класацията на „Билборд“ за албуми и е един от най-продаваните в историята. Повече от половин век по-късно призмата от обложката е сред най-разпознаваемите образи в музиката.
Групата преди албума
Pink Floyd започват в Лондон през 60-те години като психеделична група, водена от Сид Барет. Барет е гениален, но крехък. Заради влошеното му психическо състояние, за което често се сочи и употребата на ЛСД, той напуска групата през 1968 г. Роджър Уотърс, Дейвид Гилмор, Рик Райт и Ник Мейсън продължават без него и постепенно намират свой звук: бавен, пространен и експериментален.
Албум за натиска на живота
„The Dark Side of the Moon“ е концептуален албум, в който песните преливат една в друга. Текстовете на Уотърс са за времето, което изтича („Time“), за парите („Money“), за войната и неравенството („Us and Them“), за смъртта и лудостта („Brain Damage“). Сянката на Барет се усеща навсякъде. Звукоинженер е младият Алън Парсънс, а безсловесното вокално изпълнение на Клеър Тори в „The Great Gig in the Sky“ е едно от най-вълнуващите в рока.
Звукът
Албумът е шедьовър и на звукозаписа: звуци на часовници и каси, гласове от интервюта със служители в студиото, синтезатори, които тогава са новост. Всичко е подредено така, че албумът да се слуша от началото до края като едно цяло. Затова той е и любим тест за качествена аудио техника.
Призмата
Обложката е дело на дизайнерското студио „Хипгносис“: лъч светлина, който минава през призма и се разлага в дъга, на черен фон. Без името на групата, без заглавие. Простият образ се превръща в символ на цяла епоха в рок музиката.
Снимка: Jon Lean from Bristol, United Kingdom / Wikimedia Commons, CC BY-SA 2.0
